„Интерстелар“ - завръщането на научната фантастика

текст: Елица Павлович; снимки: iMDB

Един във всяко отношение необикновен филм – дори за неизкушените от киното. Критиците сравняват „Интерстелар“ с революция, подобна на „2001: Космическа одисея“ или „Междузвездни войни“. Възраждането на един позабравен жанр – мащабната, научно обоснована фантастика, на фона на доста поомръзналите на публиката безбройни „фентъзи“ филми.

Човешки, красив, невероятно сниман, талантливо написан и прекрасно изигран – всички съставки са налице, за да стане „Интерстелар“ кинокласика. Извън първите места във всякакви онлайн класации за кино, ето основните аргументи в полза на това да отделите три часа и да си подарите това звездно пътешествие:

Научно достоверен – сценарист и съ-продуцент на филма е един от най-големите физици на нашето време и сътрудник на Стивън Хокинг - Кип Торн. Историята във филма е базирана на неговите дългогодишни разработки. Уравненията, показани във филма, са абсолютно истински – на снимката горе е самият Торн на снимачната площадка. В „Интерстелар“ за първи път в киното се вижда максимално достоверно изобразена „черна дупка“ в космоса и пътуването в близост до нея. Самият Стивън Хокинг е първият зрител на филма и е дал одобрението си.

Страхотни актьори – режисьорът Кристофър Нолан е написал ролята на Купър специално за Матю Макконъхи. При това, преди последният да вземе „Оскар“ и да стане една от супер-звездите на Холивуд. Нолан казва, че му е бил нужен актьор, който да е едновременно истински, уязвим земен човек и безстрашен герой, а сред съвременните актьори само Макконъхи е и двете. Освен него, във филма участва Майкъл Кейн – достатъчно е да чуете как рецитира Дилън Томас с прекрасния си дълбок глас, за да разберете защо само англичанин може да изиграе тази роля. Ан Хатауей, едновременно уязвима и несъкрушима – монологът й за това как любовта е физическа сила веднага ни напомня за „Петият елемент“ на Люк Бесон. И не на последно място – подобно на филма „Седем“, в „Интерстелар“ има скрита звезда, друг любимец на публиката, който остава неразкрит в анонсите на филма, в трейлъра и в интервютата на екипа.

Оптимистичен – и не заради края, който само условно може да бъде наречен щастлив. А заради погледа в бъдещето и вярата, че човечеството все пак може да бъде спасено от една божествена сила, която е в нас самите. В крайна сметка това просто е един прекрасен филм за любовта.