Историята на слънчевите очила – незаменимият аксесоар

текст: Елица Павловичм снимки: www.marcasdeoculos.net
Хората предпазват очите си от слънцето от незапомнени времена. Първите слънчеви очила са намерени в гробницата на Тутанкамон – две тънки стъкла от изумруд с рамка от бронз.
В Индия използвали тънко парче коприна, с което криели очите си от слънцето, като го закрепвали над веждите. В Китай жените носели ниско нахлупени шапки от листа, защото се смятало, че от слънчевата светлина очите избеляват, а и се образуват бръчки.
Именно китайците първи започнали да правят очила с тъмни стъкла, изработени от кварц. Интересно е, че такива очила задължително носели съдиите, за да не се виждат очите им и отношението към подсъдимите. Римският император Нерон наблюдавал гладиаторските боеве през очила със стъкла от изумруд. Векове след това стъклата на очилата се правели от скъпоценни камъни.

В Европа очилата били изобретени в края на XIII век. Те се закрепвали само на носа – дръжките били добавени векове по-късно. Очила можели да си позволят само най-богатите. Първата промишлена партида очила била изработена за армията на Наполеон и похода в Египет. От силното слънце войниците получавали възпаления на ретината и затова били задължени да носят очила. Те били изработени от опушени стъкла, покрити с лак и били толкова тъмни, че се изисквали големи усилия, да са се стреля точно с тях.
В края на XIX и началото на XX век се носели очила в най-различни цветове – жълти, зелени, кехлибарено кафяви или черни. Особено популярни били тъмните очила сред звездите на Холивуд. Това се дължало не толкова на факта, че така те пазели своята анонимност, колкото че очите им непрекъснато били зачервени и възпалени от силните прожектори на снимачната площадка.
Масовото производство на евтини и достъпни слънчеви очила започнало в САЩ през 1929 година. Останалото е история. Днес има неограничен избор на цветове, рамки и модели. Слънчевите очила отдавна са незаменим аксесоар – може би единственият, който е не само красив, но и полезен.