Голямата история на малката черна рокля

текст: Елица Павлович; снимки: vogue archive

През 1926 година Коко Шанел променила света на модата завинаги. Тя създала дреха, която остава актуална почти един век, присъства в гардероба на всяка от нас и не просто прави жените елегантни, а сама е символ на стил и вкус. Това е малката черна рокля, наричана на английски лаконично LBD – истински феномен в бързо променящия се свят на женските модни страсти и предпочитания.

Има няколко истории, претендиращи за достоверност, за това как Коко създала малката черна рокля. На една премиера в „Гранд Опера“ Мадмоазел се огледала и с недоволство констатирала, че повечето жени са облечени в цветове, които изобщо не им отиват. С присъщата си самонадеяност тя заявила – „Аз ще ги облека в черно!“. Друга легенда разказва, че след смъртта на любовника си Коко нямала официална причина да носи траур като негова съпруга и затова решила да въведе на мода черния цвят. Впрочем, не лека задача, защото след войната това бил цветът на траура и на него не се гледало с добро око. Но успехът на малката черна рокля бил зашеметяващ, американският Vogue я нарекъл „Форд за жени“, оприличавайки я на най-популярния автомобил по онова време.

Има много причини за това. На първо място това е абсолютно семпла, универсална дреха – тя се шие лесно и струва малко, така че могат да си я позволят всички – от най-богатите до най-бедните. С тази дреха отлично се комбинират всякакви аксесоари, тя е подходяща за всякакви поводи. Както казвала Уолис Симпсън „Когато една жена е облечена с идеалната малка черна рокля, тя не би я заменила за нищо на света“. Първият модел на Мадмоазел бил с дължина под коляното – известно е, че Коко смятала коленете за най-грозното у жените – с малко овално деколте и дълги ръкави.

Впрочем, критиката и другите моделиери не посрещнали добре това модно нововъведение. Мнението им било, че това е дреха за бедняци, твърде семпла и неподходяща за жените с изискан вкус. Дизайнерът Пол Поаре оприличил жените с малки черни рокли на „недохранени телеграфистки“.

Това не попречило малката черна рокля да завладее света. Тя станала много популярна в киното и била предпочитана от актрисите в Холивуд. През 20-те години се появили филмите със звук и в тях вече не можели да се носят така популярните рокли с ресни и мъниста, които издавали звуци при движение. Малката черна рокля била удобна, красива и безшумна.

През 1961 година Одри Хепбърн застанала пред витрината на „Тифани“, облечена в LBD на Живанши. Това и до днес си остава най-известната и обичана дреха в киното. Останалото е история…