Костюмите в „Имението Даунтън“ – легенда за една епоха и една жена

текст: Елица Павлович; снимки: V&A museum, pbs.org

Посещението на Кейт, херцогинята на Кеймбридж, на снимките на сериала „Имението Даунтън“ миналата седмица стана една от водещите световни новини. Изборът на бременната херцогиня е напълно оправдан – това е най-успешният британски сериал в историята, с рекорден брой награди и номинации, името му е записано в книгата на рекордите на Гинес. Но най-вече и преди всичко, това е един умен и красив филм.

Заслугата за последното до голяма степен е и на художничката по костюмите, пресъздала епохата от началото на 20-ти век и бурните промени в нея с измененията в дамската мода, които са не по-малко интересни. Когато на Сюзън Бакстън възложили задачата да измисли цялостния облик и костюмите на всеки герой, тя искала да ги направи да приличат на истински хора. Затова отишла на единственото място в Лондон, където има прекрасни образци от модата от онова време – музеят „Виктория и Албърт“.

Много рядко музеите имат шанса да придобият цяла експозиция наведнъж, но историята с „Виктория и Албърт“ е такава – през 1957 година музеят купува целия гардероб на лейди Хидър Феърбанк – няколко стотин рокли, с обувките, бельото и шапките към тях – и те съставляват експозицията с мода от началото на 20-ти век. За тази жена с изключителен вкус се знае много малко. Родена в края на 19-ти век в много богато семейство, през 1907 година тя е представена в двора. Лейди Феърбанк е висока, слаба и доста хубава, така че е почти чудо, че остава неомъжена в продължение на два сезона. През това време тя си поръчва дрехи при най-знаменитите дизайнери на Лондон - Lucile, Mascotte, Redfern, Frederick Bosworth, Russell & Allen, Kate Reily. Гардеробът й е образец на елегантност и добър вкус и съдържа абсолютно всякакви рокли – от леки и по-свободни следобедни рокли и такива за чай, през рокли за разходка и вечеря, до елегантни бални рокли. Тази красива жена няма голям късмет – баща й се разорява и умира, а скоро след него и брат й. Лейди Феърбанк така и не се омъжва и да края на живота си носи траур. След смъртта на брат си тя опакова целия си гардероб в сандъци, където вещите й стоят няколко десетилетия, преди да бъдат купени от музея, отлично съхранени.

Интересен факт е, че в началото на 20-ти век цветът на траура бил лилаво или виолетово. Разбира се, дълбокият траур бил свързан с черния цвят, но имало стриктни правила в кой етап на траура какви елементи в лилаво са допустими. Това се вижда добре в дрехите на героините в „Имението Даунтън“. Много от тях носят рокли, които са направени по подобие на тези на Лейди Феърбанк – една жена, достойна да бъде героиня в сериала. Може би в това се крие неговия успех – че всъщност животът едно време доста приличал на този на екрана. Включително и по роклите.