Дита фон Тийз за високите токчета, тайните за красота и самоувереността (част I)

Обожаваме Дита фон Тийз и нейния неподражаем стил на изтънчена ретро женственост. За това решихме да споделим с вас този откровен неин разказ за бюти сайта Into The Gloss, в който тя споделя своите тайни за красота, интересни факти от миналото ѝ, както и какво да не правим пред мъжете, с които излизаме.

Хората често ме питат с какво се занимавам всъщност. Не съм актриса, не съм модел. Предполагам, че танцьорка на бурлеска е моето най-любимо определение, защото то ми носи и най-голямото удовлетворение. И най-много обичам да създавам моите шоу програми и да ги изпълнявам. Мисля че хората всъщност не знаят, че аз не разполагам с цял полк специалисти по красотата и че сама правя целия си стайлинг. Всичко което виждате, това съм изцяло аз.

Много ярко си спомням първият път, в който си сложих червено червило. Мисля че бях някъде на около 13 години и това беше през 80-те. Израснах в Мичиган, но от 12-годишна възраст заживях в "Ориндж Каунти". Калифорния и всички носеха онова металическо розово червило на Ревлон Pink Foil. Обичах този цвят, но веднъж си сложих червено червило и си помислих: "Това променя всичко. Това е всичко от, което имаш нужда." Направо се влюбих в цвета, който докарваше на лицето ми, защото освен бледа, тогава бях и блондинка. Всъщност аз съм естествено руса и имах наистина дълга, светла коса. Изглеждах повече като типичното калифорнийско момиче, макар и доста бледо. Докато растях се опитах няколко пъти да се придържам към по-традиционния американски външен вид, но никога не ми се получи. Когато се обличах в модерни дрехи, хората обикновено ми казваха, че изглеждам толкова ретро, а аз отвръщах, че всъщност се опитвам да нося нещо ново (смее се).

Това което най-вече помня е, че хората на улицата ми се подиграваха, че нося червено червило и черна очна линия. Бях на 16 години, когато започнах да слагам издължената очна линия тип котешко око и това беше нeщо наистина новo в онези времена. Когато навърших 17-18 години наистина започнах да наблягам на този външен вид, исках да бъда следващата Бети Пейдж. Започнах да се движа в по-алтернативни среди, но по онова време пин ъп стилът не беше популярен изобщо. И хората не намираха образ, с който да ме свързват. Нали знаете, че хората обичат да сочат към вас и да казват: "Напомняш ми на еди-кой-си." Обикновено ме свързваха с Дракула. А когато излезе филмът "Криминале" минаха на Ума Търман. Всъщност на хората им е трудно да се вглеждат в някого само заради самия него. Те задължитeлно искат да изтъкнат на какво им напомняте, което според мен е изключително странен феномен.

По време на тинейжърските ми години работех за Шисейдо на техен щанд в голям универсален магазин. Обожавах тази работа. Обикновено отивах в магазина без никакъв грим сутринта и докато си тръгнех вече приличах на кралица на нощта. Понякога се отегчавах и просто стоях зад щанда и се гримирах по цял ден. По това време косата ми беше подстригана на каре като на китайска кукла. Една от причините да се гримирам по цял ден беше, че ако стоях на някоя от алеите между щандовете прекалено дълго, хората мислеха, че съм манекен, защото бях толкова бледа с червени устни и черна лъскава коса, която приличаше на перука. Понякога заставах напълно неподвижно и клиентите направо подскачаха, когато мръднех. Помня също, че винаги си имах проблеми, защото носех прекалено високи токчета. Дори съм имала спорове с моите мениджъри, на които заявявах: "Кои сте вие, за да ми казвате, че токчетата ми са прекалено високи. Откъде знаете? Аз съм супер атлетична, танцьорка съм и ми е удобно с тях."

Като цяло обожавах да продавам козметика, но не и да гримирам клиентките. В повечето случаи се гримирам сама с изключение на наистина големите фотосесии, когато концепцията е различна от червено червило и черна очна линия. Но иначе става много по-бързо ако го направя сама. Определено вярвам в практиката, колкото повече си гримираш сама, толкова по-лесно става. Преди рисувах бенката си с молив, но когато навърших 21 години реших да си я татуирам. Отидох в известно студио за татуировки и помолих човека да ми я татуира във формата на звезда или сърце. Но той заяви: "Няма начин да ти татуирам звезда или сърце върху лицето!" Слава богу, че ми отказа тогава :)

Очаквайте продължение!